Миомите на матката - какво представляват те?
Миомите на матката, наричани лейомиоми, представляват доброкачествени образувания, развиващи се от мускулния слой на матката. Те са едни от най-честите доброкачествени гинекологични заболявания при жени в репродуктивна възраст като честотата им е най-висока между 30 и 50 годишна възраст.
Защо се образуват?
Причините за развитието на миомните възли не са напълно изяснени, но изследванията сочат, че хормоналният баланс и генетичните фактори играят ключова роля. Естрогенът и прогестеронът, основните женски хормони, стимулират растежа на миомите, което обяснява защо те често намаляват по размер след менопаузата, когато нивата на тези хормони спадат. Други фактори, като фамилна анамнеза, етническа принадлежност и начин на живот, също могат да увеличат риска от развитие на миома.
В повечето случаи миомите не причиняват оплаквания. Размерът и разположението на миомите определят тежестта на симптомите.
Какви видове миоми има?
В зависимост от посоката на нарастване и тяхната локализация миомите се подразделят на няколко видове:
под ендометриума (лигавицата) в маточната кухина - субмукозна миома
в стената на матката - интрамурална миома
по външната стена на матката - субсерозна миома
в шийката на матката - цервикална миома
в съединителната тъкан на матката, която води до тазовата стена - интралигаментарна миома
Най-често срещаните са интрамуралните миомни възли. Миомните възли могат да бъдат единични или множествени.
Как се диагностицират?
Диагнозата на миомата на матката обикновено се поставя чрез клиничен преглед и образни изследвания. При гинекологичен преглед лекарят може да установи увеличена или неправилно оформена матка. Ехографията, особено трансвагиналната, е основен метод за визуализация на миомите, като предоставя информация за техния размер, брой и локализация. В някои случаи може да се наложат допълнителни изследвания като магнитен резонанс (MRI), за да се изясни по-добре анатомията на матката и околните структури.
Лечението на миомата зависи от множество фактори, включително тежестта на симптомите, възрастта на пациентката, репродуктивните й планове и размера и разположението на миомите. При асимптоматични миоми често се препоръчва активно наблюдение без активно лечение. Това включва редовни прегледи и ехографски изследвания за мониторинг на растежа и промените в образуванията.
Лечение
Лечението на миомите на матката зависи от големината на миомния възел, неговото разположение, тежестта на оплакванията и възрастта на пациентката. Винаги трябва да се отчита и дали жената е завършила своите репродуктивни планове или все още желае бременност.
Хистеректомията представлява пълно отстраняване на матката.
Ако жената е завършила своите репродуктивни планове (има раждания и не желае повече бременности), това е най-сигурният метод за лечение на миоми.
При жени над 45-годишна възраст, с тяхно изрично съгласие, могат да бъдат отстранени и яйчниците.
Миомектомията е операция, при която се отстранява само миомният възел, а матката се запазва. Субсерозните миомни възли се премахват по два начина - посредством "отворена" операция или лапароскопски. В днешно време все повече се предпочита вторият "безкръвен" вариант.
Когато миомата е субмукозна (разположена основно под маточната лигавица - ендометриума), може да се извърши хистероскопска миомектомия. Чрез специална оптика се навлиза през шийката на матката през естествения ѝ отвор и миомният възел се отстранява без коремен разрез.
Съществуват и т.нар. „израждащи се“ миомни възли, които се изтласкват от матката през шийката във влагалището. Тяхното отстраняване обикновено е сравнително лесно, с достъп през влагалището.
Консервативното лечение е насочено към спиране на кръвозагубата и премахване на анемията, обезболяване и намаляване на размера на миомния възел. Провежда се хормонално лечение с цел блокиране на функцията на яйчниците.
Ако имате миома на матката - консултирайте се със специалист акушер-гинеколог, за да обсъдите правилното поведение.
